„Пред нас се открива една изключителна възможност. В началото на 46-ата сесия на ЮНЕСКО към българската страна е отправено предложение да издигне кандидатурата си за председател и домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство през 2025 г.“, каза той. 

По думите му в рамките на сесията са водени разговори, от които е установена положителна нагласа от страна на делегатите на различните държави. В случай, че България подаде документи и кандидатства за домакинството, такова предложение трябва да се гласува на 30 юли, по време на настоящата сесия в Делхи, стана ясно по време на заседанието.

Виктор Стоянов посочи, че за последен път страната ни е била домакин на подобен форум на ЮНЕСКО през далечната 1985 г., когато е организирана сесията на Генералната конференция на организацията. На 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО се очаква да се включат делегации от 150 държави или около 1500 души. 

„Подготовката и провеждането на срещата могат да изведат България във фокуса на вниманието на световната общност с богатото си материално културно наследство, с природните си забележителности и не на последно място – с богатото си нематериално културно наследство и многообразие. Домакинството на страната ни, 40 години след 1985 г., би спомогнало да бъдат затвърдени позиции за вписани обекти на България в световното културно и природно наследство и съответно – да ни помогне за нашата кауза да запазим статута на Несебър в списъка на световното културно и природно наследство“, посочи заместник-министърът на културата. Паралелно към основната сесия се организират и специализирани форуми, както и събития от различни държави. Според процедурните правила сесията се провежда в рамките на 10 дни през месеците юни, юли, като задължително започва в неделя и приключва в сряда. 

Министерството на културата предлага България да определи проф. д-р Николай Ненов, директор на Регионалния исторически музей в Русе, в личното му качество на учен, за председател на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство, която евентуално би се провела в София през следващата година, посочи още Стоянов. По думите му разходите по подготовката на такъв форум биха били на стойност между осем и 10 милиона лева. Това е съвсем примерен бюджет на базата на предишни сесии на ЮНЕСКО, обясни той.

„Разбира се, всички институции обичат да играят на сигурно и да са подготвени предварително, но има и съответните притеснения с това доколко България би се справила“, посочи Виктор Стоянов.

На въпрос от страна на Петър Николов (ГЕРБ-СДС) относно възможностите на Министерството на културата (МК) да се заеме с такава организация и необходимостта от сътрудничества с други ведомства, Стоянов отговори, че екипът на МК ще работи в пълно съдействие с Министерството на външните работи, с Министерството на околната среда и водите.

Според Манол Пейков (ПП-ДБ) е важно тази инициатива да бъде подкрепена. „Мисля, че трябва да трупаме самочувствие като държава да организираме подобни форуми“, отбеляза той. По думите му служебното правителство може да се заеме с това, защото инициативата е престижна и за нея трябва да има приемственост. Смятам, че едва ли ще има парламентарна група, въпреки нашите политически различия, която да се противопостави на тази инициатива, каза още Пейков.

„Аз, доколкото разбирам, по-скоро се изисква някаква символна подкрепа – дали желаем да се приеме това предложение. Естествено, че едва ли някой ще каже, че е лошо да дойде сесията на ЮНЕСКО и да се проведе в България“, отбеляза Тома Биков (ГЕРБ-СДС). Според него, ако едно такова предложение бъде прието, то организацията за неговото осъществяване би паднала върху изпълнителната власт. „За мен е много рискова тази покана, изобщо – приемането на тази покана. Защото ако не го организираме добре и качествено, и нямаме такава възможност, ефектът от много положителен би могъл да стане много отрицателен. И затова мисля, че в следващите много малко дни, които остават, трябва да се стигне до някакъв консенсус в рамките на правителството“, каза още Биков.

Колегата му Петър Николов (ГЕРБ-СДС) отбелязва по време на заседанието, че „за мен това е изключителен шанс за България, който не трябва да бъде пропускан по никакъв начин. Защото усещам, че наистина на ниво администрации започва да има някаква паника и съпротива, че капацитетът ни е малък“. Той направи предложение още казусът да бъде разгледан от председателски съвет. „За мен е очевидно как ще реагира администрацията на това нещо. Тя е паникьосана, защото трябва да се свърши работа и ще се опита да го саботира. Притесненията на правителството идват от факта, че те са служебно правителство и не искат да поемат някакъв тежък ангажимент“, каза Николов.

Нека да работим така сякаш предполагаме до утре или вдругиден е политическият живот на този или онзи орган - имаме хоризонт и взимаме отговорни решения, отбеляза председателят на културната комисия Ангел Янчев („Възраждане“).

Не можем да делим правителства на служебни и редовни, защото има министри, има и чиновници, които стоят зад тях и изпълняват, посочи Костадин Костадинов („Възраждане“). Според него когато се започне тази инициатива, за нея би следвало да има приемственост. „В една работеща държавна администрация, в една работеща държава няма значение кой, има значение как“, каза Костадинов.

В края на заседанието заместник-министърът на културата Виктор Стоянов благодари за подкрепата. Той съобщи, че от МК ще организират още утре предварителна среща с представители от министерствата, които биха били свързани с  организацията на форума.